Начало/Двигателите

Седем двигателя, седем епохи

Alfa рядко е имала най-големия двигател в класа. Почти винаги е имала най-интересния: алуминий, два разпределителни вала и обороти, когато конкуренцията още е разчитала на обем.

Защо звучат така

Три решения, повтаряни осемдесет години

Между 8C от 1931 г. и 2.9 V6 от днес почти нищо не е общо по конструкция. Общи са три навика, от които Alfa рядко се отказва.

Алуминий преди всички: Twin Cam излиза през 1954 г. с изцяло алуминиев блок в кола за широка публика — по време, когато конкуренцията лее чугун още две десетилетия.
Два вала, не един: Двата разпределителни вала в главата са състезателно решение. Alfa го слага в семеен седан, защото инженерите отказват да правят два различни вида двигатели.
Обороти вместо обем: 33 Stradale вади 230 к.с. от два литра през 1967 г. и върти до 10 000 об/мин. Логиката е една и съща и при 1,3‑литровата Giulietta: мощността се търси нагоре по скалата.
Звукът не е случаен: Шестте отделни всмукателни тръби на V6 „Busso“ са подредени като органни свирки. Формата им е инженерна, но резултатът е разпознаваем от сто метра.